Каква е причината за много от нас да решат, че трябва да тренират?
- Може би сме срещнали стар познат, който не ни е виждал отдавна и той е нaправил неприятен коментар за фигурата ни.
- Или сме се погледнали една сутрин в огледалото и сме решили, че не харесваме това, което виждаме.
- Видели сме някого с по-добре развита физика и сме си казали “Еха, искам и аз да изглеждам по този начин!”.
Такива моменти често създават в нас силен емоционален заряд и това ни подтиква към действие. Заричаме се, че е време за промяна.
“От утре не пуша, не пия, не ям сладко, пържено и солено, отказвам се от всички земни и неземни удоволствия.”
“Ще ставам в 5:30ч всяка сутрин да тичам, а вечер след работа ще огъвам желязо в залата. Ще се храня по часовник със строго определени храни, ще изключвам цели хранителни групи от менюто, всяка една хапка ще минава през кухненската везна предварително, ще се подлагам на ледени душове..”
Първите дни сме нахъсани, спазваме каквото сме си определили, тъпчем се с фрешове, овесени каши и пиле с ориз, а пък шоколада.. шоколада само го миришем!
Минава седмица, после две. Минава месец.. два.. храним се значително по-ограничено и различно от обикновено, за сметка на това пък тренираме по-здраво от всякога. Случват се няколко неща:
- Умората започва да ни застига.
- Започват да се обаждат тук-таме болежки.
- Сутрин ставаме все по-трудно от леглото.
- Само мисълта за следващата тренировка ни действа изморително.
- Ентусиазмът спихва.
- А пък колежката на работа има повод и черпи с домашен сладкиш.. “Вземи си, че ще ме обидиш!”.
Волята ни напуска, а от първоначалният емоционален заряд няма и следа. Не остава много да си кажем “Tова май не е за мен.”. Жалко.
Ако никога не съм се качвал на колело, добра идея ли е да се кача на пистов мотор?
В този ред на мисли, ако човек до вчера не е спазвал тренировъчен режим, уместно ли е от утре да го подложим на интензивен режим, който го вкарва в залата 6 пъти седмично?
(Подсказвам: определено не.)
Чрез тренировките целим да предизвикаме организма, да натиснем границата на възможностите си и по този начин съответно да предизвикаме някаква адаптация, промяна в тялото.
Иначе казано, с тренировката целим да дадем стимул тялото да осъществи някаква промяна, за да е по-добре подготвено за бъдещи предизвикателства. След като сме тренирали и задали въпросния стимул е време ние да се възстановим, чрез хранене, хидратиране и почивка.
Именно тогава идват и резултатите, когато ние успешно се възстановяваме, а не когато сме в залата и извършваме самата работа.
Стимулът и възстановяването са процеси, които не могат да се извършват едновременно в тялото. За това за да имаме резултати, най-просто казано, трябва да се спазва следната цикличност:
- Стъпка 1 – тренировка (стимул)
- Стъпка 2 – адекватно хранене и почивка (възстановяване)
- Стъпка 3 – повтаряме от Стъпка 1
Ако трябва да избираме между:
- Да тренираме малко под капацитета си и да приключваме тренировката докато сме все още свежи, но все пак подали стимул, или
- Да тренираме след като вече сме изморени, да извършваме работа далеч след необходимото за подаване на стимул..
С подходът от вариант 1 е много по-вероятно тренировката за нас да бъде приятно занимание, към което бихме се връщали с желание; да бъде нещо което ни предизвиква, но също така носи удоволствие и резултати.. това очевидно е по-устойчивият вариант.
И като екстремен пример кое смяташ, че би било по-поносимо и би ти донесло по-добри резултати:
1. 1 тренировка с продължителност 8 часа
2. 16 тренировки със средна продължителност 30 мин
Мисля, че е очевидно.
В заключение
Понякога, когато решим че имаме нужда от сериозна промяна сме склонни да залитаме в крайности.
Крайностите обаче не са устойчиви. Екстремните натоварвания и лишения водат до преумора и в последствие (ако не спрем на време) носят риск да си нанесем трайни последици.
Всички имаме различни възможности и е редно да тренираме със съобразен режим, от който можем да се възстановяваме за да виждаме реални резултати и да бъдем мотивирани от работата си.
Вашият коментар